октомври 21, 2009

все Още

Съшита си от странни настроения -
скокливи като лакоми бълхи,
нахапващи едно недоумение
"Какво в(ъв)същност представляваш ти?".
Пучини ли си в женската мелодия
на плиснатите в вятъра коси
или с второ име Меланхолия
си родена в седми ден. Кажи!
Защо си слънцекожа и ми грееш,
докато над мене се ръмиш;
в очите ти и пролет зрее,
и зимата се ражда и топи.
Объркваш ме, когато се усмихваш
игриво-тъжна, иронична, но
и дете, което не разбира
как светът го спъва и защо.
Аз как да те позная, щом и днес
си като вчера, утре и различна,
не зная ти ще можеш ли да спреш,
но аз все още някак те обичам.


октомври 11, 2009

Човеци

Не си заспала, а минава три,
гледам те вторачена в тавана,
гледам те и двете ми очи
те попиват като почва жадна.
Ти си дъжд и извор, и фонтан,
открити след ужасно дълго време,
през което скитах много сам
и болен да пресрещна чудо – тебе!
Ти си то. Сега съм в две тела –
дъха ти като свой усещам вече
и студа по твойте стъпала
ме изстива чак до кости вечер,
ала щом се сгушиш тихо в мен
и усетя леките ти мигли,
пламък блесва в тясното сърце
и го задържам цяло с сетни сили.
- Защо не спиш, красива моя обич?
Гърдите ти се вдигат някак тежко?
Поглеждаш ме, усмихваш ми се кротко
и казваш: Да те имам е... човешко.


октомври 07, 2009

...всичко е напразно

Ти вярваш ли ми, крехка моя птицо,
че шепите ми ще са ти простор,
от края на едната ми зеница
до безкрай на целия ми взор?
Вярваш ли ми? Вярваш ли, че мойте
пътища ще бъдат на реки,
в които ти да плуваш като котка
грациозна с люспи от звезди?
Вярвай ми! Защото, както казват,
не е лудост само е любов,
без която всичко е напразно
и е просто... нечий не-живот.


октомври 06, 2009

Щом не знам къде отиваш...

Денят ми днес остана без очи,
когато те погледнах. Заприлича
всичко помежду ни на черти,
по които аз към теб закриволичих
да стигна там, където си и след
теб да бързам право към сърцето,
а то било от ледове парче,
а то било една звезда, засветила
с измамната си топла светлинка.
Очаквах да ме стоплиш и опариш
и ето ти... о, как гори студът -
пръстите ми сякаш с въглен шари.
Денят ми днес остана просто сляп
и как да видя твоята коприва?
На допир, слух и вкус съм оцелял,
но колко, щом не знам къде отиваш?

Защо-то

Защото си, каквото си и още,
защото нямаш капчица вина,
защото ме превърна във безмощен,
както ме възвърна да вървя.
Защото се пречупих като пита,
защото ме разряза като с нож,
защото не можах да те попитам:
Нали си моя, мъничка, Любов?
Защото ти прекъсна всяка връзка,
защото скри света във две очи,
защото се удавях в тях до мъка,
докато от радост се топих.
Защото за каквото ми поиска,
защото за каквото ми отне
...аз скачах да ти давам като изстрел,
днес спусъкът удари срещу мен.