и с всеки миг все повече жаднея
да дойдеш, да останеш, да се случиш
в живота ми – един квадрат пустеещ.
Тук няма дъжд, тук няма даже облак –
всичко е изчистено до нищо,
всичко е една дъска на пода,
която е превърната в игрище
за само мен, самотен и оставащ
или побеждаващ, или губещ,
но какво? - не ми се съобщава -
и пак сигнал към същото ми бъдеще.
Не се наситих. От мечти и мисли
образ ти изваях на небе,
ала то е вечно много чисто
без ни една сълза за мен.
