когато те погледнах. Заприлича
всичко помежду ни на черти,
по които аз към теб закриволичих
да стигна там, където си и след
теб да бързам право към сърцето,
а то било от ледове парче,
а то било една звезда, засветила
с измамната си топла светлинка.
Очаквах да ме стоплиш и опариш
и ето ти... о, как гори студът -
пръстите ми сякаш с въглен шари.
Денят ми днес остана просто сляп
и как да видя твоята коприва?
На допир, слух и вкус съм оцелял,
но колко, щом не знам къде отиваш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар