В Долната земя
ще подиря Онзи
с носещия гръб,
с човешката осанка,
с търпимостта на труп,
без мисълта за поза
с бялата коса.
Аз посягам
към гръдния ми кош,
към сърцето живо,
към оставащия път,
корените диви
обръщам с кървав нож -
аз оставам.
Подводният дъжд ме разказва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар