Ш-ах! и Мат.

Не се наситих. Жаден съм до суша
и с всеки миг все повече жаднея
да дойдеш, да останеш, да се случиш
в живота ми – един квадрат пустеещ.
Тук няма дъжд, тук няма даже облак –
всичко е изчистено до нищо,
всичко е една дъска на пода,
която е превърната в игрище
за само мен, самотен и оставащ
или побеждаващ, или губещ,
но какво? - не ми се съобщава -
и пак сигнал към същото ми бъдеще.
Не се наситих. От мечти и мисли
образ ти изваях на небе,
ала то е вечно много чисто

без ни една сълза за мен.

Поли

Повтарям те, момиче от атлас,
в очите ти потъвал многократно,
оплитан от проклетия инат
на малката ти същност опиатна.
Колко време тебе съм мечтал,
молех само малко да те имам,
а ти нахално мене разпиля,
играеща на "Новата интрига".
Замислял съм се, като спре звездата
в центъра на мръсния прозорец,
колко малко струваш на земята,
пък колко много все за теб се молят.
Интересно ми е, някак даже дишано,
като че играно е то вече -
тъжи ли ти сърцето по Момичето,
късно ти е за пътечни срещи.

Недялка

В душата ти аз имам си хралупа,

топла като дланите ти две -

меки и обичащи. За друго

кой би молил? С брадва във ръце

спират хора; дълго, силно бият

топлия ти дънер черешов

и как го зная, само как съм сигурен,

че ти ще им отвърнеш. Със любов.

На чашка чай

На масата ме чака малка чашка.

Очите ми я пият и кръжат

навсякъде, където като пясък

след минал час изтича този час.

Липата на прозореца почуква,

но днес не съм настроен за любов.

Защо ми е природа върху скута,

когато се наситих на живот?

Все още млад, все още неспокоен,

все още с здраво, биещо сърце,

аз станах преди дни наред часовник,

острещ си стрелките през нощес,

да насече със тях до кръв лимона,

родил се от дървото на света -

създание със дълги, дълги клони,

в чиито край надолу ще летя.

За тежест вече имам си умора,

насищане, гигантски къс тъга.

Аз просто съм човек сред много хора,

който спазва с чашка чай реда.