ме подминаваш всеки път.
Аз нямам шанс, но имам сили
да искам топлата ти плът,
да те сънувам неприлично,
да си представям чудеса -
как очакваш ме и тичаш
насреща ми като стрела,
която цели се в сърцето.
Очи изгубих ден след ден
да те бленувам, както пепел
жадува огън. Вътре в мен
мъжкото ръмжи и ежи
козина, в луната вие.
Аз нямам шанс, но ще намеря
и после... няма да се скриеш.
