октомври 06, 2014

С коси по душата ми

В мислите ми си изкусна четка на художник.
Съзнанието галиш - ласка като гъши пух -
някак безметежна и ефирна. Ти си спомен
за пътуване и за момента на пристигане в дома.

Нарисувай ми липа, нарисувай ми ухание
на любимия си чай, от който пиеш есен.
В мислите ми си ята прелитащи и си обагрена
в топли земни тонове, подредени в кестенова песен.

октомври 03, 2014

Като спомен

Огорчена и сънлива пак се будиш.
Гледаш в нищото. Ужасно ти личи,
че мислите ти са хамалски груби,
че изхвърлят от душата добрини,
че после вещо - същи градинари -
поливат малката тъга, за да порасне
в мъка, в безнадеждност, в рани,
от които просто няма да зараснеш.
Като оголена болезнено ръка,
протегната за минимум споделяне,
се свиваш на юмрук от самота
и обръщаш всяка среща на разделяне,
за да заплачеш. Непораснало дете,
защо повтаряш до безкрай осиротяване?
Нима не искаш ти да Създадеш,
да Сътвориш, да Промениш?
Мълчиш.
До избледняване.