Като един момент във времето

Сбогом, моя черно-бяла лейди.

Сбогом и... помни ме със добро,

че в кожата, в очите ми, в гърдите

остави сиви длани и стъкло.

Остави дъжд, остави твърди капки -

направих си небе от тях и мрак,

какво като от днес ще съм самотник

макар и да не зная точно как...

нали ще съм това и ще съм себе си,

ще ходя сам, ще бъда сам, ще спя

сам като един момент във времето,

който брат си няма, ни сестра,

който не повтаря друг, а себе си,

който не познава друг. Сега

прощавай, моя черно-бяла лейди,

че в мен от теб остана сивота.