когато те подиря сред звездите.
Ти си там - където няма нищо,
няма време, просто няма никого.
Ти си там. Висока и сияйна,
светиш като капчица сребро.
Понякога си съща тайна,
понякога си ясна до стъкло,
но си там. Сама сред много други -
то хората сме земни същества
и въпреки това сме чужди,
но и близки сме си въпреки това.
Но не и ти, но не и ти, Звездице,
как човек да стигне до небето?
Аз да бях една среднощна птица,
щях да кацна право във сърцето ти,
а не съм... и става много тъжно.
В тъмното пчелата губи пътя
и остава гладна, не е чудно,
че звездите сте тела от студ и мъка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар