Ти вярваш ли ми, крехка моя птицо,
че шепите ми ще са ти простор,
от края на едната ми зеница
до безкрай на целия ми взор?
Вярваш ли ми? Вярваш ли, че мойте
пътища ще бъдат на реки,
в които ти да плуваш като котка
грациозна с люспи от звезди?
Вярвай ми! Защото, както казват,
не е лудост само е любов,
без която всичко е напразно
и е просто... нечий не-живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар