все Още

Съшита си от странни настроения -
скокливи като лакоми бълхи,
нахапващи едно недоумение
"Какво в(ъв)същност представляваш ти?".
Пучини ли си в женската мелодия
на плиснатите в вятъра коси
или с второ име Меланхолия
си родена в седми ден. Кажи!
Защо си слънцекожа и ми грееш,
докато над мене се ръмиш;
в очите ти и пролет зрее,
и зимата се ражда и топи.
Объркваш ме, когато се усмихваш
игриво-тъжна, иронична, но
и дете, което не разбира
как светът го спъва и защо.
Аз как да те позная, щом и днес
си като вчера, утре и различна,
не зная ти ще можеш ли да спреш,
но аз все още някак те обичам.