Две години време

В къщата на мама допреди
две години пееше чешмата,
поклащаха се дивите липи,
а покривът червен като зората
топлеше очите ми, където
запалваше по изгрев все мечти,
а днес е като кръв, като сърцето ми -
залиняло и изсъхнало почти.
За две години млъкна и чешмата -
вече само плаче и сълзи
пълнят гърлото ми, мислите, душата.
Няма песен да ги утеши.
За две години гордите дървета
спряха своя ветротленен танц
и днес проскърцват, както и сърцето,
стенат и очакват своя час
да се скършат. В къщата на мама
беше топлина, живот, уют -
две години време 'как я няма
и светът е айсберги от скръб.