Запалена свещ

Топиш се като свещ в очите ми,
сълзите ти във мен пропадат,
а аз усмихната те искам
и единствените водопади,
които търся в теб са тези,
дето по ръце се стичат –
косите ти сега са тежки,
косите ти сега са бичове,
опашката по конски дълга
през сърцето ме разсича
и по всичките ни дългове
ти далеч от мене тичаш,
а очите ти са залези,
хоризонтът тихо пада –
във ръцете ми се стичаш,
ала няма как да те извая.