по очите -
има в тях особена жестокост,
която разтрепера твойте устни
преди дори да ме докоснат,
а после разтрепери и ръцете ти,
в които допреди момент заспивах.
Какво се случи? Стана ли самотна,
докато с сърцето те завивах,
докато обувах те с душата ми,
за да стъпваш по земята топло?
Сякаш сме две сблъскани галактики
и ти решаваш във различен космос
да потърсиш своето местенце –
слънцето ми вземаш и си тръгваш,
даже и луната ми засенчваш,
но без вас какво ще правя в тъмното...
надеждата във оня лунен резен,
дето твоята усмивка ми напомня,
там я скрих, а ти сега я вземаш
и ме правиш всячески бездомен.
Толкова жестокост във очите си
как побра и как ли наговори
всичките ни спомени, мечти
да изстинат? (Не) разбирам...сбогом!
Няма коментари:
Публикуване на коментар