гледам го, изгубвам си очите -
някъде навътре в теб
намирам смисъл във гърдите
да блъска цял живот сърце
като вол на суха нива.
Голото ти тяло е небе -
шир за мойта лекокрилост.
Само в него плувнал в пот
се пречиствам всяка вечер.
От тебе ще дочакам плод
голям като самата вечност
и по-добър. Земя и пръст
напролет като теб ухаят
животворно, диво. Лъст
плътта ти облачна безкрайно
по ръцете ми вали -
попивам жадно, ставам ручей -
от теб до смърт ми се лети,
а кацна ли, оставам сгушен
и треперещ, и хриплив -
молител в храм, ехтеж във шепи.
Небе до гроба ми бъди,
изпълнено догоре с трепет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар