като хвърлен боб,
като петно родилно,
като много остри ръбове,
като брада на поп -
изтекли до <<непроменимо>>.
Преди да кажеш "копче"
съший ми риза, о, невесто,
че малко ни е неизвестно,
нищожно малко ни е оня сочен
пресен къс човешко
и кокалите в гроба
и всичката история
от кръв, от търг, от смешки.
Години като кръгове,
дървото - в вид на клечки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар