Косата ѝ огнена ми пари в очите,
сърцето ми като че със сърп го разсичат
тези меки ръце, прихванали полите ѝ.
Във скута държи плод за прехрана -
отгледан със труд, поливан със пот.
Жаден за мед, за кестени парени
стискам пръсти като изкушаващ се поп
да не посягат. Очите ѝ винени
опиват ме бързо и сладко, по женски.
Тя е толкова млада, наивна, невинна
и във същото време по майчински вечна е.
С тази риза от жито за хляб ме примамва
и съм гладен и търся да се заситя.
Оса във смокиня и сянка по пладне -
тя е жена и сезон, и земя...
за почитане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар